Дали… дали заради това, което правиш, дали заради животът, който водиш … влияеш ми, променяш ме, а дори не го съзнаваш. Не го съзнаваш, знам, иначе не би го правил, любов. Не би, нали? Ако съзнаваше… въздъхвам уморено, наблюдавайки семейството ми за последна вечер. Последна вечер в Бургас, хах. Колко забавно! А дори не чувствам нищичко. Друг път по това време вече ми е до плач, знаеш ли? А сега… сега леденото спокойствие ме обгръща. Дори не съм притеснена за шибаната сесия. За нищичко. Просто… досега не съм била толкова спокойна… и така някак безчувствена. Нищо не ме вълнува. Нищо. Въздъхвам, поемайки от дима на цигарата на мама. Картината пак изниква пред мен, все едно гледам през прозорец.
Ах, бъдещето ми… бъдещето, което нямам търпение да изживея… Хах, сякаш вече съм го изживяла… седнала пред коледната елха, пишейки, както сега… Ти си в кухнята, караш се на котката, а детето ни обикаля около мен, дърпайки косата ми. Засмивам се, прехапвайки доволно устна, загледана в русолявото същество, което нарича бъдещото ми Аз „мамо”. „Мамо”. Сърцето ми затуптява все по-силно и по-силно. „Мамо”. Тази дума се забива толкова силно в мен… толкова силно. Иска ми се да протегна ръка и да докосна момченцето ни, нашето… Русичкото ни момченце. Преглъщам недоволно, взирайки се в коледните лампички. Коледни лампички, пак ми шепнеш… а после идваш и млясваш по бузата бъдещото ми Аз. Завиждам й. Завиждам й, гррр. Искам го това бъдеще! Не ми го показвай, де! Не ми го показвай, мъчиш ме. Мъчиш ме, а и ми пречиш да ти се сърдя.
О, да лягай си с всяка. Лягай си с всяка и ревнувай от приятелите ми момчета, мхм, мхм. Води си ги вкъщи ако щеш. Не, на мен не ми пука. Не ми пука… нее… изобщо… никак даже. Само чупя разни неща, ъха, ъха. Толкова не съм бясна…
„Стига, любов.”, измрънкваш в главата ми. Не обичаш да те игнорирам, особено около коледните лампички, нали? Толкова ли им се радваш? Караш ме да се смея, като ме гъделичкаш по гърба, точно на онези местенца… Усмихвам се на теб, а баща ми ми намигва. Какво ли си мисли, че съм тук ли? Че аз съм си в моето лилаво мехурче, необръщаща внимание на случващото се около мен.
I think i've walked too close to love
And now i'm falling in
Theres so many things this weary soul can't take
Maybe you just caught me by surprise
The first time that i looked into your eyes
There's a life inside of me
That i can feel again
It's the only thing that takes me
Where i've never been
I don't care if i lost everything that i have known
It don't matter where i lay my head tonight
Your arms feel like home
Feel like home
Няма коментари:
Публикуване на коментар