Главата ми е изпълена със съмнения. Съмнения, коледни лампички и… победа. И онова име, което ме преследва напоследък. Твоето име ли е, любов? Твоето ли? Защо си мисля че е точно това? Защо сърцето ми подскача всеки път, щом го чуя? А, ръмжиш, не искаш да кажеш. Но пък можеш да казваш „няма да ходиш там” или „носи винаги със себе си нож”. О, да, защото това е толкова логично и честно от твоя страна, нали?И можеш да ръмжиш на всичките ми приятели момчета. И да ми причиняваш главоболие. И да се наливаш като свиня, а после на мен да ми влияе. И да крещиш… Заминах си от София за празниците. А после… после те усещах, как и ти ще дойдеш тук, как може би ще те видя отдалеч… може би. Дали ще се сбъдне желанието ми тази Коледа, а? Дали? Уплашена съм, уплашена съм, защото затъвам все повече и повече, а още дори не съм те виждала, не съм те докосвала дори… но не мога да докосвам други. Не мога, разбери го най-накрая. Ти си виновен, за всичко. Мда, за търсенето без резултат, за преяждането с торта, за ледените ми ръце в иначе горещата стая… за онова напрежение. Онова, което ми подсказва, че си бил наоколо… полудявам. Полудявам от желание по някого, когото не познавам, чийто глас чувам понякога в мислите си, някой странен, прекрасен, ревнив и перверзен колкото си иска и още толкова, някой, който е абсолютната ми противоположност и все пак е толкова еднакъв с мен… другата ми половина. Ти. Ти, любов. Съмненията продължават да помрачават съзнанието ми.
И затова отмъквам едните коледни лампички изпод носа на татко и започвам да ги снимам. „Коледни лампички.” О, да, онова беше толкова логично тогава. Но ти обичаш Коледа, за разлика от мен, така че може би е логично. Ще ме научиш и аз да я обичам, май-май. Защото сега дори горя от желание да дойде утре и да украсявам елхата, да правя коледната вечеря с баба, да тичам насам-натам, тананикайки си “All I want for Christmas is you”. Защото да, това е, което искам. Това, за което копнея. Всичко, което ми е нужно за да бъда щастлива. Ти. До мен. Играещ си с косата ми, целуващ ме небрежно по врата, плъзгащ ръка по гърба ми… обичайни милувки, нищо незначещи за някой, който ги има… но за мен… за мен са всичко. Защото ти не си тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар