Тръпка. По гърба ми… нежно докосване. дъх, който ме гъделичка и ме кара да подскачам. Какво Пак, перверзнико, а? Трябвам ти? Искаш да те гледам? ДА те усещам? Да скимтя? Еми сори пич, ама няма да стане. Не, аз нямам сърцебиене, дъхът ми не излиза не пресекулки, неее… как можа да си го помислиш? Нов гъдел, а аз подскачам. Защо сега? Защо от сутринта не си ме оставил на мира, а, годзил такъв? Защо бе?
„S is for the simple need
E is for the ecstasy
X is just to mark the spot
cause that’s the one you really want…”
Мда, супер, тананикай ми я в главата колкото си щеш. Аз съм добро дете и не правя такива работи, ясно? А? Нито пък се занимавам с плотове, перални, ъгли, или някои от останалите неща, за които шепнеш в ухото ми и ме караш да се изчервявам без видима за пред хората причина.
Трепет, напрежение. В стомаха, свит на топка но въпреки всичко пълен с пеперуди. Толкова си близо. Толкова, толкова близо, любов. Понякога се чудя, дали не ме наблюдаваш през прозореца, докато най-кротко си спя? Чудя се, докато се опитвам да си нормализирам дишането, което изглежда е една загубена кауза. Сърцето ми бие адски силно сега, но, странно, няма болка. Не, не е самотата този път… любовта е… в онази й форма… изгарящата… копнееща за теб, желаеща те… тук… до мен… сега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар